Още в момента, в който се опомнили джуджетата попитали:
- Ти защо не си чудна хубавица?
- И защо да не съм? – отвърнало им прасето и дори леко се завъртяло в профил, защото сигурно си мислело, че като е в профил ще прилича повече на хубавица, а не на прасе.
- Защото си прасе! Свиня, така да се каже!
- Това, мисля, че не е много възпитано – нацупила се свинята – Ще се направя, че нищо не съм чула.
- Какво правиш в нашата къщичка? – продължили джуджетата.
- А вие какво мислите, че правя? – попитала на свой ред свинята.
- Свинщини! – отговорили и джуджетата в един глас, както само едни джуджета могат.
- Значи свинщини?- някак обидено попитала свинята.
- Аха! – Доволно се спогледали джуджетата – Значи свинщини!
- Нали не очаквате да търпя повече това поведение? – попитала на свой ред свинята.
- Не очакваме – признали си джуджетата – Но като правиш свинщини ни превръщаш къщичката в кочина.
- Щом така мислите .
- Какво мислим си е наша работа. Важното е, че е гадно. Мирише.
- Къщата ви миришеше от преди това – възпротивило се прасето.
- Хич не ни пука какво си мислиш. Ти си една гадна свиня и нямаш думата в нашата къща.
- Комплексари.
- Омитай си крушите.
- Аз нямам никакви круши във вашата къща, малоумници такива. Плюс това си тръгвам по собствено желание.
След тези откровени думи свинята се фръцнала и си тръгнала.
- И не забравяй да затвориш вратата отвън! – викнали след нея джуджетата.
Свинята, естествено, била горда и обидена и не затворила вратата, което дало повод на джуджетата да я догонят и да я пребият от бой. После доволни се прибрали в къщичката си и си легнали по креватчетата.
На другия ден като разбрали какво са направили със Снежанка си обещали да не се докосват до наркотици колкото и да им се ще.