Дори да се претрудиш – нямаш шанс, късметът ти е програмиран свише;
крадат те методично и по план,
но да не ровим, че ще замирише...

Не си създаден да въртиш игри –
върти те всеки, както му хареса:
светът е тръгнал да пере пари,
защото си разбира интереса.

Но пак от теб започва този кръг,
ти – бедният, му трупаш капитала.
И щат не щат все пак ще те спасят.
Загубят ли те – кучета ги яли...

Чони Чонев
София

То бяха лъчезария под стария
Балкан, запомнил толкова бездария, останалите бяхме хор и...тор.

Но днес талантът се цени в България
и всеки може да изпълни ария
за чест и слава или за позор.

И ако мине всичко без авария,
ще го бисират двете полушария,
почерпи ли – и третото дори…

Изобщо днес талантът във “България” (“България” е градската бирария)
от бира по-високо се цени.


Чони Чонев

Виенско колело с единствен въртоман...
Върти се съдържателят, натряскан здраво:
на този кораб той е капитан,
а всички капитани имат право.

Под него нощни светлини – море,
над него – колелото на звездите...
Ни Бог, ни Дявол може да ги спре –
светът се е побъркал и върти се...

Звънят бокали в седмото небе
и се развива скритата пружина:
след лятото ще паднат дъждове
и ще узрее бъдещото вино.

А въртоманът още ще кръжи
и изтрезнял ще вика на посока,
че цял живот безплатно ще върти
хлапакът, който му изключи тока.

...Но ето идва първият хлапак,
опъва шалтера и изведнъж замира;
затискал с крак съзвездието Рак
един щастлив глупак крещи за бира.

Чони Чонев

Споко! Мирно! В черупка!
Еволюцията да живей!
Лъвът месце да си хрупка,
бюлбюлът песни да пей!

Работи като мравка, не питай
кому, колко, защо!
Стадионите са за ритане,
площадът – за празненство!

А не своя глас да отприщваш,
и не с юмрук да гълчиш!
Не се тръшкай, че си едно нищо –
все за нещо ще се вредиш!...

Чудо да е – преминава,
от валсове – няма файда,
ще изстине горещата лава,
кон пак ще дъвче юздата…

Та – кротката! Тихо! Спокойно!
Тя – Природата – знай…
Дай да пийнем заупокойно –
за човека, ща знае да трай!

Цветан Тодоров
Русе

С шапка от вестник
на планета гореща –
предугаждан от вас –
съществувам;

и за минали срещи
непредвиден – от врежове
жълтоустно
ви приветствувам.

Аз съм педя-хлапаче,
шевствам сладостно, значи
наведете по-скоро
главата –

ако не из тревата,
то ще бъда в средата
на газета „Каунь”
с днешна дата.

Цветан Тодоров
Русе